Новини за фирмата
Лидер в строителния бизнес

Днec, нa Димитpoв дeн пpaзнyвaт apxитeĸти, пpoeĸтaнти, cтpoитeлни инжeнepи, ĸoвaчи, тexници, инжeнepи и мeтaлypзи и вcичĸи aнгaжиpaни в cтpoитeлcтвoтo. C дълбoĸи иcтopичecĸи ĸopeни y нac, тoзи пpoфecиoнaлeн пpaзниĸ e възcтaнoвeн c пocтaнoвлeниe нa Mиниcтepcĸия cъвeт пpeз 1996 гoдинa.

Денят на Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец Мироточиви, който празнуваме днес, 26 октомври, се празнува и като Ден на строителя. Този професионален празник с дълбоки исторически корени е възстановен за българските строители с Постановление на Министерския съвет през 1996 година.

Търновският надпис на хан Омуртаг, издълбан върху колона от тъмен сиенит, намерена в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново е символ на днешния ден и послание към поколенията чрез градежа и съзиданието.

Човек и добре да живее, умира и друг се ражда.
Нека роденият по-късно, като гледа този надпис,
да си спомня за оногова, който го е направил…
Какво ще остане навеки -
построеното тука от нас!

Хан Омуртаг – Великият Строител на България, чието управление с право се счита за съзидателно начало на българската сградна и материална култура.

Когато стане дума за строителен гений, първото нещо, което ражда главата на всеки българин е споменът за делото на майстор Уста Колю Фичето. Едва ли има български строител, за когото да е изписано толкова много. Включително спорът дали е бил гениален архитект или просто сръчен майстор. Ето и няколко интересни от неговия живот:
Майсторът вярвал, че фотографирането взема душата на човека, затова единствената негова снимка е направена на погребението му. Всичките му портрети са рисувани по-късно.
Майсторът имал 7 деца, от тях четирима синове, но нито един не продължава бащиния занаят.
Говорел е свободно турски и румънски, но едва на зряла възраст се научава да чете и пише на български.
Започва да учи занаят на 10 години, а е препасан за майстор на 33, по време на дюлгерския тестир през 1833 година. Освен майстор-строител е бил и майстор-каменоделец, което обяснява богатата орнаментна украса на обектите му.
Дълго време планирал строежите си върху дървени макети, но по-късно (вероятно след 1860 г.) умело чертаел предварително планове на сградите си.
Използвал бастуна си като рабош – негов примитивен модел на сметачна линийка. С помощта на рабоша правел всички изчисления, нужни му в занаята.

Един единствен път оставя името си върху свой строеж – храма на манастира „Света Троица” край Велико Търново.
Получените от построеното пари разделял на четири: за занаята (за нов строеж), за семейството и зимата, за образованието на децата, а с останалите купувал чували с брашно и ги дарявал на вдовици и бедни.

За първа значителна негова самостоятелна работа се приема храмът „Свето Рождество Богородично” във Велико Търново, завършен през 1844 година и разрушен от земетресението през 1913. В него Майсторът въвежда новост в архитектурата, която и до днес се нарича „двойно извита фичевска кобилица”.

Двата архитектурни шедьовъра на Майстора – църквите „Света Троица”(Свищов 1865–1867 г.) и „Св.Св. Константин и Елена” (Велико Търново 1872–1873 г.), са сред основните причини куполната черква да се наложи за времето си като култова сграда в българска архитектура.

През 1849 година Уста Колю Фичето започва едновременно строителството на четири църкви: „Св. Димитър“ в Лясковец, „Св. Никола“ в Горна Оряховица, „Св. Николай“ в Дряново и „Св. Марина“ в Търново. Заедно с тях строи още няколко търновски къщи, между които и известната „къща с маймунката“ и други къщи в Лясковец и Горна Оряховица. През 1850 година изгражда и хана на х.Минчо Хаджицачев в Търново. Тази амбициозна дори и за наши дни бизнес програма Майсторът приключва за три години.

Уста Колю Фичето ръководи строителството на пет моста. Ранните мостове – в Дряново (1851) и в Севливево (1857-1858), са традиционни за времето си по нашите земи „римски” мостове, с извит „гръб” над реката. Мостовете на река Янтра при гр.Бяла (1865-1867), на река Веселина до с.Йовковци (1865) и покрития мост на река Осъм в гр.Ловеч (1874-1876) са първите в България отсъвременен европейски тип, с право пътно платно.

Българската историята е отредила достойно място на Уста Колю Фичето като гениален архитект, родолюбец и лице на българското Възраждане, а всеки от нас е свободен да решава как да го приеме в себе си. Майсторът също има право да ни каже що за хора сме: Във времето на майстор Колю Фичето, всеки занаятчия в своето професионално развитие е трябвало последователно да премине през четири етапа, докато започне самостоятелна майсторска практика: чирак, калфа, калфабашия (баш калфа) и башкалия (наемен майстор без собствен капитал). Макар и „препасан за майстор”, никой автоматично не е ставал „уста”, т.е. майстор, който може да наема тайфа (строителна бригада), да спазарява и ръководи строежи. Той е трябвало с характер, труд и умения да завоюва своето място на строителния пазар, в условията на голяма конкуренция. Поколенията български строители имат своите основания за професионална гордост и те са навсякъде около нас. А и по света.

И отношението към българския майстор е пъстро, като самия живот. От Башмайстора до Уста Колю Фичето. От „викам ти майсторе, щото не ти знам името”, през благословията „да не ти влиза майстор в къщата”, до„те, това е майсторлък – кофраж като мебел, зид – да ти проговори” и„сполай ти майсторе, жив да си!”.

Празничното ни пожелание на Димитровден към всички родни строители е с думите на майстор Колю Фичето:

„Майстори и калфи, оброк сме дали – ханът на хаджи Никола Минчев да завършим за две лета. Теркя му е мъчен, ала трябва да го сторим до уречения ден и за пазарените пари. Инак язък ни за майсторлъка, язък ни за калфалъка”

Честит празник строители на България!

Източник: inlife.bg