07.05.2009 г., с. 8
Интервю Инж. Митко Горчов, съсобственик и управител на МИГ инженеринг ООД – Пловдив
Германия може да даде шанс на българските строители
Всеки ден трябва да се борим за доверието на инвеститорите
Михаил Ванчев
► Господин Горчов, накъде тръгнаха цените на жилищата в Пловдив от гледна точка на строителя?
– Цените винаги са следвали търсенето. Преди две години в една и съща жилищна сграда започнах продажба на апартаменти на 400 ЕUR/кв. м – купуваха се. Следващия месец вдигнах на 500 ЕUR/кв. м – купуваха се. На третия месец вдигнах с още 100 ЕUR до 600 ЕUR /кв, м. и се изкупиха.
■ Това бяха продажби на зелено ли, или на довършени жилища?
– Аз почти не работя на зелено, защото считам това за твърде рисково за мен и за купувача. Рядко ми се случва да строя с предварително заплащане на плоча, но предпочитам да продавам довършени апартаменти. Ножицата на цените между продажбите на зелено и на готовите жилища е най-разтворена при по-малките фирми, защото на тях им трябва капитал, за да почнат строителството на сградата. Те обикновено продават първите апартаменти на много ниска цена, а след това вдигат рязко, за да избият и да достигнат все пак печалба. Моята инвестиционна тактика също крие рискове, защото в момента имам две готови кооперации, които трудно продавам, защото пазарът се сви. Но от гледна точка на имиджа на компанията така е по-добре. Никого не съм измамил с обещание за жилище, да съм взел парите и после да кажа: Ами криза е, не мога да се справя. Това е толкова болезнено за хората, в края на краищата повечето българи работят цял живот за единия дом и не може безотговорно да се отнасяме към спестяванията и към труда им. По-добре да изчакам малко, но все ще успея да продам готовите апартаменти.
► Излиза, че кризата има не само разрушителни, но и оздравителни свойства?
– Ами разбира се – хората вече искат да видят това, което купуват, и не дават пари напред. Но ситуацията в момента е такава, че предлагането превишава търсенето. Преди дни Министерството на отбраната направи среща със строителни компании от Пловдив, за да закупи готови апартаменти за свои служители. Бяхме 12 фирми и всеки имаше готовност да продаде веднага по 50 и повече апартамента. Това означава, че в Пловдив в момента има към. 1000 апартамента, които са готови и търсят купувач. Ако военните купят в Пловдив 300 апартамента, това ще отпуши пазара много бързо. За мен_и за колегите ми този ход на Министерството на отбраната е много добър и това няма да са пари, хвърлени на вятъра.
► При свиване на пазара ще се промени ли структурата на себестойността на вашата продукция?
– При средна себестойност в нашия отрасъл от около 350 ЕUR /кв. м трудът е минимум 70 ЕUR, или около 20%. Ако някой каже, че себестойността му е 500 ЕUR – това е за пред вестник, но няма да е вярно. Наистина има и по-скъпи материали, но хайде да сложим ръка на сърце и да кажем колко от нас, строителните фирми, строят жилища уникати. Но думата ми е, че пропорцията между труда и материалните разходи в себестойността няма да се промени, ако и двете поевтиняват с еднакви темпове. Дали ще е така обаче – не зная, но допускам че това е” по-вероятният вариант.
► Излязоха обобщени статистически данни за 12% спад на цените. Как ще го коментирате?
– Когато строителят предлага едно жилище на пазара, той е заложил минимум, 5-6%. отгоре „за пазарлък”. Е, сега тези проценти за пазарлъка може и да са спаднали, но това е само шлайфане на цената, не е нещо смущаващо. Ще паднат цените или на прохождащи строителни компании, или на компании, които са обременени с големи кредити.
► Само преди 3-4 години МИГ Инженеринг ООД работеше много успешно на германския пазар. Мислите ли, че с днешната цена на работната сила в България можете да работите конкурентно на строителните пазари в Германия?
– Цените в Германия, които се предлагат на българските фирми, не са мръднали от 15 години. Дори са паднали. Фактът, че в социалното министерство в момента има свободни квоти за работа в Германия, е красноречив. На българските фирми в момента не им изнася да отидат в Германия и да строят. Обаче кризата като нищо може пак да направи така, че онзи пазар да стане по-изгоден от нашия. Един работник там може да си докара до 1000 ЕUR, тук вземат по 1000 лв. Като се вземат предвид разходите там, чистите пари, които вземат хората, може да бъдат и съизмерими. Но фирмите нямат интерес да изнасят работна ръка там. Защото данъците в Германия са по-високи, а от друга страна, тук трябва да се плащат осигуровки върху 10 минимални работни заплати. 44% върху 2400 лв. прави над 1100 лв. за един работник, които фирмата трябва да плати. Излиза, че за да спечелиш, трябва да си в нарушение на законите някъде – в Германия или в България. Е, аз не искам така. Да, наскоро от моята фирма заминаха – пет души чрез друга фирма. Отидоха, ама те си плащат при мен осигуровката като частни лица, водят се тук в неплатен отпуск. И най-вероятно другата фирма там не ги осигурява и си икономисва 550 ЕUR, за да й излезе сметката. Това може да стане с пет души, може да стане с 2 5 души, но е риск, който не всеки ще поеме. Поне не аз. Защото работодателя ще го хванат, ще го глобят и дори може да го осъдят. А работниците няма да вземат заплати.
– Значи няма как да стане български строители отново да работят в Германия?
– Германският пазар може да служи като отдушник, но ще гледаме на първо място какво можем да свършим в България. Когато работата тук не стига – там може да се намери. Наскоро имах предложение и за Англия. Но искаха само работна ръка. А дам ли си добрите хора – утре с кого ще строя. Конкурентът ми там ще даде 200 лири отгоре и аз няма как да ги задържа.
– Взаимоотношенията ви с банките как са?
– Въпросът не е в това, че оскъпиха кредита. Сега стоката им е търсена – ще вдигат цените. Но простият търговски принцип Големи количества – големи отстъпки като че ли е непознат за банките. Извадих оня ден справките – за миналата година съм платил на едната банка 100 000 лв. лихви, а за 12 месеца съм държал или прекарал в банката над 10 млн. лв. Накрая на този, дето взема 50 000 лв. потребителски заем, му искат 11% лихва и на мен ми искат 11% лихва. Предложих им да осмислят ценовата си политика, защото колкото и да е трудна ситуацията в банковия сектор, смятам, че съм голям и изряден клиент и трябва да бъда поощряван и подкрепян за това. А аз имам чувството,
че просто ме доят.
– Когато пазарът се свива, всяка фирма търси свой начин да се справи със ситуацията. Мислители, че и късметът е от значение?
– Че защо да мисля за късмета само когато пазарът се свива? Птичето каца веднъж на рамото, винаги в бизнеса има и доза късмет или доза случайност, която работи в твоя полза. И аз се стремя да правя каквото трябва, но винаги стискам палци и за мъничко късмет. Късмет е да намериш правилния инвеститор в дадения момент и той да се довери точно на тебе. Но за да стане това, нали трябва предварително да си работил за името на фирмата. Така че и птичето не иска да кацне на всяко рамо, убеден съм.
